За повечето хора от страната село Къкрина е свързано със залавянето на Апостола на свободата Васил Левски. Днес едноименното ханче е обект на постоянен интерес от страна на туристи и ученически групи, водени от учителите си да видят отблизо това място. Селото почита паметта на Левски по подобаващ начин, като още през 1901-ва година доктор Парашкев Стоянов отива до мястото и прави снимки на тогавашното му състояние. То е доста занемарено и порутено, още повече, че е опожарено от разразила се огнена стихия. Направените снимки по-късно използва в архивите си един от другарите на Апостола, заловени с него в ханчето. Благодарение на мълчанието на Левски в съда, двамата му съратници получават позволение да се завърнат по домовете си. Съдържател на хана е Христо Латинеца, но след случката с Апостола той престава да е място, където си определят срещи комитетските дейци. Залавянето иначе става факт на 24-ти декември 1872-ра – Бъдни вечер.
Къкрина през 1924-та година прави сериозна крачка напред към реставрирането на хана. То се осъществява от група дейци, които дори организират набиране на експонати с цел мястото да се посещава от туристи. Постройката е започната през 1926-та година, а в края на същата е окончателно построена. Самото набиране на предмети отнема още пет години – едва през 1931-ва е направено тържественото откриване. От тогава до днес винаги и по всяко време на годината в селото могат да идват хора и да видят отблизо едно от печално известните места в родната ни история. Вазов не пропуска да възпее тази случка в Епопея на забранените. Скромен на вид монумент свидетелства днес за Левски, а историческите възстановки включват издигането на подобен зид. През такъв е трябвало да прескочи Апостола, за да се измъкне на турците. Той минава през селото само за да прибере архива на комитета, но явно предаден, на него му е устроена засада. В историческата наука продължават споровете кой точно е предал Апостола, като поп Кръстю има по-скоро образ на легенда. Не той е действителният предател, а по този начин във фолклора е вмъкнат образа на така желания злодей и предател.
Обикновено работното място на хана в Къкрина не се променя за посетители – не е отворено в понеделник и вторник. През останалите дни от седмицата работи с известни паузи за обедна почивка. То напълно заслужено има статут на паметник на културата и представлява част от стоте национални туристически обекта. Има специален печат и от съюза на туристите. Цачо Сяров и Христо Иванов по прякор Големия са две от най-видните личности, родени в селото. Големия умира на 60 години през 1898-ма и е един от най-доверените хора на Левски. Участва активно в борбите за национално освобождение и в легиите, организирани от Раковски. Сяров едновременно практикува журналистическа и адвокатска професии, а през 1943-та година е осъден на разстрел от Народния съд. Селото продължава да носи типичната за Възраждането атмосфера, която поради образа на Левски никога не е напускала това място през годините. Ханът е изоставен след залавянето му и дълго време не се поддържа и стопанисва.
